|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Виша герекиня (Милка котленка) отвлечена с хитрост от момък гемиджия
- Майчинко, стара майчинко,
мен са е мома присмяла
на фесън, на кичилкана,
на люкан, на папуцине,
на конян, на седалуно.
Учи ме, майчо, научи
как да си мома измамя
в моине ръки да дойде.
Майка си сино думаше:
- Иди си, сино накупи
една гемия коприна,
че си ми рукни и викни
въз село, още низ село:
"Кой иска сърма, коприна,
кой иска бяла, червена,
кой иска жълта, зелена!"
Стана си Мехмед, накупи
една гемия коприна,
че си ми рукна и викна
въз село, още низ село;
- Кой иска бяла, червена,
кой иска жълта, зелена!
Всичките моми дойдоха,
Сърма девойка не дойде.
Отделечко се подаде
с трине хи лелки лефтера;
еднана пътян метеше.
Отделечко се подаде
отблизичко ми продума:
- Юначе лудо и младо,
имаш ли сърма, коприна,
имаш ли бяла, червена,
имаш ли жълта, зелена?
- Имам ми, имам, девойко,
вляни в гемия, отбери -
ку искаш бяла, червена,
ку искаш жълта, зелена.
И тя си вляна в гемия,
той си ми ключна вратана
и си ми рукна и викна
въз село, още низ село:
- Мен са е мома присмяла
на фесън, на кичилкана,
на люкан, на папуцине, (2)
на конян, на седалуно.
Давидково, Ардинско; инф. род. в Чепеларе, Асеновградско; седенкарска
(Кауфман-Тодоров 1970, № 649); контаминирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
|