|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Виша герекиня (Милка котленка) отвлечена с хитрост от момък гемиджия
Сяла й Милка босилек
на сух камък без вода.
Не ми изникна, Милке мо,
ситен дребен босилек,
най ми изникна, Милке мо,
ситен дребен марагарец.
Чу са Милка, прочу са,
дори в Царем Цариград.
Прати царя гемия,
гемия с всякаква носия -
сирмо злато и бяло прике,
бяло прике и бяла коприна.
Всичките моми дойдоха
да си изберат носия -
сърма, злато и бяло прике.
Само Милка не дойде
да си избере носия.
Ето Милка и тя идва,
влиза Милка в гемийка
да си избере носия:
сърма, злато и бяло прике.
Бутна гемиджи гемийка,
остана Милка в гемия,
викна Милка, заплака:
- Де ще видя майка си,
майка си, още баща си?
Гемиджи дума на Милка:
- Мълчи, Милке, не плачи.
Ти ще видиш майка си,
кога върбата стори грозде,
ти ще видиш баща си,
кога дюлята стори ябълки.
Аспарухово, Провадийско; хороводна - на буенец (Архив КБЛ-ВТУ);
контаминирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
|