|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вдовец иска да се ожени за дъщеря си
Петър на Недка думаше:
- Знаеш ли, дъще, помниш ли,
кога майка ти умираше,
знаеш ли, Недке, помниш ли,
майка ти какво ми казваше:
"Да ходиш, Петре, да гледаш,
жена като мен да вземеш,
като мен да е разумна,
като мен да е пъргава.
Моето ходене да ходи,
моя мил поглед да гледа,
моята работа да работи."
Ходил съм, Недке, търсил съм,
не съм могъл като майка ти да намеря,
нейното ходене да ходи,
нейната работа да работи.
Знаеш ли, Недке, какво съм намислил -
ти на майка си приличаш,
нейното ходене ходиш,
нейното носене носиш,
нейната работа вършиш,
тебе за жена да взема.
Недка си жално заплака
и на татко си думаше:
- Де се е чуло, видяло,
баща дъщеря си да вземе
и да му стане стопанка?!
Я вземи, татко, да идеш
в Ямбол града голяма,
питай стара владика -
бива ли, още става ли,
баща дъщеря да вземе
и тя да му бъде стопанка.
Петър си в Ямбол отиде
и си владика попита:
- Дядо ми, дядо владика,
едно дръвче съм посадил,
посадил и отгледал,
бива ли да го отсека,
отсека, да го пресека.
Владика си Петър думаше:
- Ще бива, Петре, ще става,
като имаш шепа жълтици.
Даде му Петър жълтици
и се назад повърна,
накупи бяла премяна
и си при Недка отива,
и си на Недка думаше:
- Ще стане, Недке, ще бъде,
и се, Недке, премини,
на черква да идем,
попове да ни венчаят.
Недка баща си слушаше
и са си двамата тръгнали.
Като са на черква стигнали,
вратите са се затворили,
и кандилата угаснаха,
и поповете угаснаха.
Един се глас чуваше:
- Недке ле, булка хубава,
да не сте нещо роднина?
Недка си жално заплака
и си на гласа отговаря:
- Не сме малко роднина,
де се е чуло видяло
баща дъщеря си да взема
и да му бъде стопанка?!
Като си Недка издумала
черквата се отвори,
и поповете запяха,
и кандилата светнаха.
Златарица, Еленско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
|