|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вдовец иска да се ожени за дъщеря си
Жора татко си думаше:
- Тато ле, Бойчо чорбаджи,
търси си, тате, къшница,
къшница, млада домница,
че веке ми е додяло,
додяло и дотегнало
госкьето да ти дочаквам,
тежката софра да слагам,
тежката, железената.
Тодоркин тейно думаше:
- Щеро Тодоро, Тодоро,
и ходих, щеро, и търсих
и в гръцки села, и в турски,
най-вече бяли български,
майци ти лика не найдах.
Ти си майка си ликата,
тебе, щеро ле, ще взема!
- Тате ле, Бойчо чорбаджи,
владика дойде в селото,
владика, стара патрика.
Поди го, тате, попитай
ко бива да се вземеме.
Бойчо владика запита:
- Садил съм дърво ябълка,
цветила и завързала,
на върхът - една ябълка.
Бива ли да я откъна?
- Ти имаш нива голяма,
иди нивата набъркай!
Ако нивата пребъркаш,
тогава ще я откъснеш.
Бойчо нивата нагази
и нивата се запали
от четирите краища,
Бойчо в нивата изгоря.
Визица, Малкотърновско; инф. род. в Камила, Лозенградско - Турция;
жътварска (СбНУ 65/2012, № 312); Жора - Тодора.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
|