* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Разболя се Петканина майка,
та лежи, та ще да умре,
па на Петкана думаше:
- О ма, дъщерко Петкано,
азе ще, мама, да умра,
но като умра, Петкано,
как те е мама чувала
от огън, Петке, от вода,
така се чувай и тизе
от свойго баща рождени,
че е баща ти неверен -
не веруват го селяне!
Току е това изрекла
и със душа се раздели.
Чува се Петка, варди се.
Расте, порасте Петкана,
по двори ходи и пее,
из къщи ходи и шета.
Баща Петкана погледа,
па на Петкана продума:
- О ма, дъщерко Петкано,
тая девета година,
ка е майка ти умрела,
саде съм ходил, обишел,
по села и по градове,
нийде не можах да найда
майчината ти прилика!
Ти на майка си приличаш -
с полите в половината
и в руса коса голема -
я хайде да се вземеме!
Петкана, хитра, разумна,
и тук баща си не бута,
ами му леко думаше:
- Тейне ле, ти мой бащице,
днеска е бяла събота,
заран е света неделя -
я стани, тате, по-рано,
осучи свеща факлиа,
па иди, тате, в черкова,
тамо се, тейне, прекръсти,
свещата, тейне, запали
и питай, тейне, попове,
попове, стари кметове,
та ако речат - да бъде!
Рано е ранил баща й,
осука свеща факлия
и си в черкова отиде,
та си свещата запали
и на попове думаше:
- Попове, стари кметове,
нещо ще да ви попитам -
я имам крава ялова,
дали я азе закола,
или я предам другому?
Попове, стари кметове,
тия Стояну думали:
- Маре Стояне, Стояне,
дек ще я даваш другому,
боле я тизе заколи,
да не й плащаш кайлъци!
Стоян се назад повърна,
отдалек тича и вика:
- О ма, дъщерко Петкано,
попове викат - да бъде!
Кога си влезе във къщи,
Петкана нема никаква,
че се Петкана обеси!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017