|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вдовец иска да се ожени за дъщеря си
Остана Дойчо млад вдовец,
млад вдовец Дойчо, хубавец,
със четири дребни дечица,
най-голямата Иванка.
Тя на баща си думаше:
- Баще Дойче ле, Дойче ле,
веке м' се, баще, додяло
по кърска тежка работа,
по къшен хюзмет, баще ле,
иди си търси прилика!
Бащо на Ванка продума:
- Ване ле мари хубаво,
я ходиф, Ванке, я търсиф,
край света, Ване, обидаф,
като майка ти не найдаф,
кат тебе, чедо, не срещнаф,
ти също мязаш майка си
във снага, Ванке, във лице,
и още в черни целуфе.
Стани се, Ване, премени
с мамина лепа премяна,
да идем да се венчаем!
Кат зачу Ванка тез думи,
викнала, та заплакала:
- Баще Дойче ле, Дойче ле,
де се е чуло, видяло
рожделно чедо за булче!
Бащо на Ванка думаше:
- Той бива, баще, той бива!
Ванка баща си думаше:
- Кат бива, баще, кат бива,
в село са дошли, баще ле,
попове, още владики,
иди ги, баще, запитай,
попове каил ко станат,
владики йзииь ко дадат,
и я ща каил да стана.
Че стана Дойчо, отиде,
той си попове излъга:
- Попове, още владики,
сва става девет години,
във градинка съм посадил
до една млада фиданка,
цвят цвети, род не удържа.
Тая година цъфнала,
цъфнала, род удържала
до една златна ябълка,
дал бива да я откъсна?
Попове каил станаха,
владики изинь дадоха.
Че стана Дойчо, отиде
и си на Ванка продума:
- Ване ле мари хубаво,
попове каил станаха,
владики изинь дадоха,
стани се, Ване, премени,
да идем да се венчаем!
Ванка баща си послуша,
станала, та се премени
с мамина лепа премяна.
Ега към черква тръгнали,
кървава роса прирося,
от Бога злинета паднали,
злинета, още громета,
та Ванкип баща вдариха.
Тва е за спомен станало,
бащо и щерка да н' са любят.
Тънково, Хасковско; хороводна (СбНУ 60-2/1994, № 971 - "Предотвратена
женитба на баща и дъщеря - 3").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
|