* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Пенино тейно думаше:
- Пено ле, казъм, Пено ле,
девет години станало,
както майка ти й умряла;
все ходя, Пено, все търся,
не можах да я намеря.
Майка ти беше хубава,
на снага тънка висока,
на лице бяла румена.
Ти на майка си подръзваш,
аде да се двама земнеме,
людска кост да н' донесваме,
людската майка зла бива,
зла бива, хем зле хортува -
със кобилцата в главата,
с тестяна ръка в устата!
Пена тейно льо думаше:
- Тейно льо, тейно миличък,
стой, недей дума таз дума -
нали й от хората срамота,
хем от Господа грехота!
Пенино тейно па' дума:
- Пено льо, казъм, Пено льо,
отзори рано да станеш,
от бялото брашно да земнеш,
от бялото, тригодишното.
Бели сомуни да опечеш,
и аз на Русе ще ида,
на Русе, до поповете,
да питам, Пено, разпитам
попове, вещи владики,
ще ли да бъде таз рабта.
Че стана, стана бре Пена
от бялото брашно и тя взе,
бялото, тригодишното,
бели сомуни опекла.
Нал ги Димитър напълни,
напълни у дисагите,
че си дисаги нарами,
отиде Димитър на Русе.
Димитър дума попове:
- Попове, вещи владики,
нали си нивата продадох,
бива ли да я аз върна?
Попове думат Димитър:
- Връщай я, Димитре, повръщай!
Димитър си у тях отиде.
Пена тейно ле думаше:
- Стават ли каил попове,
попове, веще владики?
Пенино тейно думаше:
- Пено ле, казъм, Пено ле,
попове каил станаха,
попове, веще владики.
Пена се жалба нажали.
Че стана, стана бре Пена,
че лапна китка ключове.
Нал си градинка разключи,
взезе Пена в градинка,
пъстър си колан разпаса,
че го на дюля преметна,
а че се Пена покачи,
покачи, че се обеси!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017