|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вдовец иска да се ожени за дъщеря си
Стано льо, моя дъщерю
- Стано льо, моя дъщерю,
толку ходих, Стано льо,
майчина ти лика на найдох,
майчина ти, Стано льо, ни твойта
Дал' бива, Стано льо, дал' бива,
думина да се вземеме.
- Баще ле, я мой баще ле,
поди да питаш попове,
попове, още владици.
Стана баща й, отиде
при попове, още владици.
- На двор съм садил ябълка
дал' бива да я обера?
Стано льо, моя дъщерю,
попове каил станаха,
попове още владици.
- Баще ле, я мой баще ле,
я дай ми нахтар ключове
сандъкът да си разключа,
премяна да си пременя
със невястината премяна,
венчило да се венчаем.
Тя не се Стана премени
ем си се Стана прободе.
Де се е чуло видяло
баща дъщеря да вземе?
Съчанли, Гюмюрджинско - Гърция, зап. в Гледка, Кърджалийско (Славков-Димитрова
1989, с. 169-170); нахтар - ключ.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
|