* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Гледала майка, гледала,
гледала Радка хубава,
гледа я и я оглежда.
Сама се майка разболя
и на Радка думаше:
- Радке ле, дъще хубава,
аз ще, дъще, да умра.
Чувай се, Радке, пази се,
както те е майка пазила
от огън, Радке, от вода,
от своя рода рождена!
Като това майка издумала
и си се с душа разделила.
Третина и деветина,
половин година, година...
Радкиния стари бащица,
той си на Радка продума:
- Радке ле, дъще хубава,
всякъде, Радке, обходих,
никъде, Радке, не видох
на майчина ти прилика,
на мойте двори отлика!
Радке ле, дъще хубава,
само ти, Радке, приличаш
на майчина си прилика,
на мойте двори отлика.
Утре е света неделя,
да станеш рано сутринта,
да се хубаво измиеш
и по-хубаво оплетеш,
че ние двама ще идем
при тези стари попове,
та да ни двама венчаят!
Тогаз се Радка засмяла
и от сърце се разплакала,
па на баща си продумала:
- Татко ле, мой бащице,
може ли, татко, бива ли,
дъщеря стопанка да стане?!
Я иди, татко я иди,
при тези стари попове,
попове и калугери.
Ако те разрешат,
двама ще се венчаем!
Че стана тейньо, отиде
при тези стари попове,
попове и калугери,
па си ги тейно питаше:
- Нещичко ще ви попитам,
правичко ще ми кажете!
Градил съм града голяма,
сеял съм нива хубава.
Дали аз да я ожъна,
или други да я дам?
Попове Тейнъно думаха:
- Тейнъно ле, наш приятелю,
кой сее, Тейнъно, той жъне!
Тейно се назад завърна
и си на Радка продума:
- Дъще ле, Радке хубава,
и поповете дадоха
двамата да се венчаем!
Радка се хубаво измила
и се хубаво оплела,
и с баща си тръгнала.
Като в черква влезнали,
всички се врати затворили,
всички попове онемели,
само владиката говори.
Той си на тейнъно думаше:
- Тейнъно ле, наш приятелю,
да не сте нещо роднини
да не сте брат и сестра?
Тейнъно му дума отговори:
- Нито сме брат и сестра,
нито сме нещо роднина,
най сме баща и дъщеря!
Тогаз са тейнъно хвърлили,
в тъмни тъмници да лежи,
Радка са дома пуснали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017