* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Колкот са мъгли и прахове,
толкоз са моите кахъри!
Остане ли човек сираче, (2)
по-добре хич да не остава,
по-добре и по й хубаво,
каквото й Иванка сираче,
без майка Иванка, със баща.
Иванка на баща си дума:
- Да идеш, тате, да идеш,
да ми майчица намериш,
на мама, тате, да мяза,
нейно ходене да ходи,
нейно носене да носи,
нейнийо мил поглед да гледа!
Баща й дума на Иванка:
- Аз ходих, мари Иванке,
аз ходих, мари, и търсих,
не можах да ти намеря,
да ти майчица доведа,
на майка ти, Иванке, да мяза.
Ти мязаш, Иванке, на майка си,
хай да се двама вземеме!
Иванка й жално дожаля,
отвзема свещи и тамян
и на гробища отиде,
на майкиньо си гроб плаче,
плачеше и нареждаше:
- Мамо мо, мила мамо мо,
ти знаеш како ми каза тате -
ний да се двама вземеме!
Майка й от гроб са обади:
- Вземи го, Иванке, вземи го,
да не си дома той пръсне!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017