|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вдовец иска да се ожени за дъщеря си
Майка на Радка думаше:
- Я ела, Радке, при мен,
нещичко да те поуча,
беличко да се необличаш,
битичко да се не плетеш,
че аз ще да, Радке, да умра,
а баща ти остава млад вдовец,
да не би да те излъже,
хората да ви се смеят.
Седяла Радка без майка,
много на Радка дотегна.
Радка на тейко си думаше:
- Татко ле, тейно ле,
хайде се, татко, ожени,
стопанка да си намериш,
на тебе, татко, - стопанка,
на мене - майка мащеха.
- Всякъде, Радке, ходих
и всякъде, татко, гледах,
нигде като майка ти
азе си, татко, не видях.
Ти на майка си приличаш,
но хайде да се вземем,
за мене, Радке, сберме.
Радка си жално заплака
и си на тейно думаше:
- Питай попове, млади владики,
ако те, татко, позволят,
с тебе ще се вземем.
- Попове, млади владики,
имам нива зелена,
научил се е стар елен
нивата да ми пасе,
дали елена да убия
или нивата да пожъна?
Попове на тейно говореха:
- Ако убиеш елена,
друг ще се научи,
най нивата си пожъни.
Моравица, Врачанско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
|