* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Имала майка, имала
до една Радка хубава.
Тя на Радка си думала:
- Радке ле, моме хубава,
язе ще, мама, да умра,
ти ще сираче да останеш!
Баща ти, мама, бекярин,
и той е, Радке, женкарин,
да ми се бело не обличаш,
да ми се тънко не сплиташ,
че той ще те, мама, излъже!
Това си майка издума
и си се с душа раздели.
Викнала Радка, заплакала:
- Мале ле, мила майчице,
мене ли, мамо, оставяш,
къщата да ти гледам!
Радкини родове тичат
да видят що е станало -
майка на Радка починала!
Сутринта Радка станала,
че ми се бело премени
и ми се тънко оплете,
равни си двори помете.
Цело се село превърви
Радкина майка да видят;
най-после баща й идеше,
Радка на татко си дума:
- Татко ле, мили тейно ле,
я вземи, та се ожени,
на мене майка доведи;
че и на мен, тейно, омръзна,
аз да ти, тейно, слугувам,
слугувам, още робувам!
Тейно на Радка продума:
- Радке ле, моме хубава,
аз ходих, Радке, по села,
по села, Радке, градове -
кат майка ти не намерих;
сал ти на майка си приличаш!
Я хайде да се вземеме,
вземеме, Радке, и венчаем!
Радка на татко си дума:
- Татко ле, мили тейно ле,
я иди на стара черква,
при стари, татко, попове,
тамо ги, тейно, попитай;
ако ни, татко, разрешат,
ние ще да се вземеме,
вземеме, още венчаем!
Тейно си на черква отиде,
че си попове запитва,
попове, стари попове:
- Попове, стари попове,
нещо ще да ви попитам,
правичко да ми кажете!
Научи се млада елена
моята нива да пасе;
дали си елена убия,
или си нива ожъна!
Попове тейно казали:
- Нито еленя прибивай,
нито си нивата ожъняй,
само си прелез затръни!
Тейно се назад повърна,
а че си дома отиде.
Радка го на порти срещнала:
- Татко ле, мили тейно ле,
какво попове решиха -
дали ще да се вземеме?
Тейно на Радка продума:
- Радке ле, моме хубава,
попове ни разрешиха!
Радка на тейно си дума:
- Татко ле, мили тейно ле,
я иди при стари златари;
тамо ги, татко, попитай -
имат ли злато и сребро?
Тейно си Радка послуша,
че си при златари отива:
- Златари, стари златари,
имате ли злато и сребро?
Златари тейно казали:
- Имаме злато и сребро!
Той се назад повърна,
а че на Радка продума:
- Златари имат злато и сребро!
Радка при златар отиде,
цела я Радка позлати
позлати, още посребри...
Стари се златар провикна:
- Имаме мома позлатена;
кой дойде да я види -
той ще й да се поклони,
поклони, още целуне!
Цело се село превърви,
та се на Радка поклони,
поклони, още целуна.
Най-после баща й идеше;
той си Радка не познава...
Кат се на земя наведе,
на Радка да се поклони,
той се със земя заравни...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017