* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Тейно на Неда думаше:
- Недке ле, мила тейнова,
даде те Господ хубава,
хубава, ама злочеста;
как не те даде честита,
как не бе жива мама ти,
наука да те научи,
да тъчеш, Недке, да предеш,
тънена прежда да предеш,
сякнато платно да тъчеш!
Помниш ли, Недке, знаеш ли,
гито мама ти умира,
на мене, Недке, заръча
да ходя, Недке, да търся
мамината ти прилика;
вред ходих, Недке, вред търсих,
не можах да си намеря
мамината ти прилика!
Ти на мама си приличаш,
постилай, Недо, подлагай,
приспивай, Недо, децата,
на нази башка постели!
Недка тейно си думаше:
- Тейно ле, стара старийо,
стой, недей дума таз дума,
че е от хората срамота,
пък е от Бога грехота!
Днес петък, утре събота,
други ден света неделя,
че иди в рамни черкови,
попитай, тейно, попове,
попове и духовници -
каквото кажат попове!...
Мина се петък, събота,
дошло е света неделя,
Никола в черкви отиде,
Никола дума попове,
попове и духовници:
- Да гатне чичо гатанка,
можете ли се усети?!
Заградил чичо градинка,
посеял чичо ябълка,
еднинко цветче цъфнало,
еднинко зрънце завърза -
бива ли да го обера,
или другиму да го дам?
Аз имам цяла целина,
самси ли да я преора,
на изполу ли да я дам?
Попове думат Николу:
- Ка ще да не я заореш,
ябълката си да береш?
Тейно си дома отиде
и на Недка си думаше:
- Недке ле, мила тейнова,
аз ходих, Недке, и питах, -
попове изим дадоха...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017