* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Дойчин на Радка думаше:
- Радке ле, моя дъщерьо,
майка ти, Радке, почина.
Аз ходих, Радке, и ходих,
девет съм села обиколил,
девет попрелки поседях,
нийде кат теб не намерих.
Ти си ми, Радке, най-добрата,
най-добра и най-хубава,
и най-отвън любовна.
Аз ще, Радке, тебе да взема,
за булка да ми услужваш.
Радка на Дойчин думаше:
- Баще ле, Дойчин чорбаджи,
никак не бива, не бива
за мене да се ожениш.
Ти иди, баще, ти иди,
в село са дошли, баще ле,
попове и владикове.
Иди ги, баще, попитай.
Попове каил ко станат,
владици изин ко дадат,
ний двама ще се вземем.
Кога стана Дойчин отиде
и на попове думаше,
попове и владикове:
- Я имам рана градинка,
в нея съм садил ябълка.
Сега стана дванайсет години
род роди, плод не удържа.
Сега има цяла година
род роди, плод удържа
на върха до две ябълки.
Дали бива да ги откъсна?
Попове думат на Дойчин:
- Не бива, Дойчин, не бива,
това е от хората срамота
и от Господ е грехота!
Кога стана Дойчин, отиде
и си на Радка думаше:
- Не бива, Радке, не бива.
Попове казват не бива.
Радка на Дойчин думаше:
- Баще ле, Дойчин чорбаджи,
я скови сандък сребърен,
та че ме метни в сандъка
и ме заключи отгоре,
че ме пусни в морето.
Покрай море овчар имаше,
сиво си стадо пасеше.
Ако иде сандък към овчар,
аз ще овчаря да взема,
ако дойде сандък към теб,
аз ще тебе да взема.
Че стана Дойчин чорбаджи,
та скова сандък сребърен,
че метна Радка в сандъка,
че я Дойчин заключи,
че я пусна в морето.
Яви се сандък наслука,
яви се сандък нагоре,
сандък към овчар отиде.
Овчар си Радка заведе,
заведе, та я отведе,
за булка него да стане.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017