* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Запоя пиле у сарай, Радо ле, Ра=,
ю сарай, моме ле Раде!
Не ми е пиле ю сарай,
най ми е Раде чичино,
чичино Раде, стринино.
Баща й лежи затворен,
макя й лежи, умира.
Макя на Рада говори:
- Щерко ле, Раде хубаво,
азека, Раде, че умрем.
Че се съберат селяне,
селяне, селски кметове,
че закопая менека,
па че опуща баща ти.
Като си дойде баща ти,
баща ти че се ожени,
мащеха че ти доведе.
Като те макя повикне,
отдалек да се обаждаш,
отблизо да у додаваш.
Се давай, Раде, се давай,
сал си ключове не давай,
ключове от ковчадзите,
дарове да ти не гледа,
ега ти други притури.
Ка се от гроба врная,
баща на Раде говори:
- Щерко ле, Раде хубаво,
завивай бели ръкави,
замеси бели погачи,
я че наточим здравица,
здравица люта ракия.
Че ходим, Раде, че ходим,
че ходим, Раде, да дирим
на къща лика прилика,
на мене, Раде, отлика.
Раде си баща послуша,
завила бели ръкави,
замеси бела погача,
баща наточи здравица,
здравица люта ракия.
Ходил е баща, ходил е,
никъде баща не найде
на къщата отлика,
а нему да е прилика.
Па си на Раде говори:
- Щерко ле, Раде хубаво,
одйх си, Раде, дирих си,
никъде, Раде, не найдох
на мое лице прилика.
Ти си ми, Раде, прилика,
тебека, Раде, че вземем!
Раде се тогай разплака,
па си отиде, отиде,
па си отиде златари,
па на златари говори:
- Златари, братя да сте ми,
златен ми свещник сковете,
потайна врата остайте -
със пара да се заключва,
със пара да се отключва!
Кога се азе венчаем
със тоя стари бабайко,
у свещник да си се скрием,
азека да се не венчаем
със моя стари бабайко!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017