* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Янкин бачко Янки дума:
- Янке ле, мила бачкова,
попей ми, Янке, попей ми
снощната песен,
дето я снощи пееше,
пред онез тежки търговци,
търговци и чорбаджии.
Янка бачко си думаше:
- Недей ме, бачко, недей ме,
недей ме и остави ме,
че ми е мъдро, кахърно,
че ми е либето отишло,
отвъд в морето, в полето,
дето се ражда, бобачко,
бял тамян и черен пипер.
Бачко ле, стар бобачко ле,
молба ще ти се помоля,
молбата да ми приемеш,
бачко льо, довидяло ми е,
все сама да се прибирам
и сама да те дочаквам.
Янкин бачко Янки дума:
- Сал бива, Янке, сал става.
Вред ходих, Янке, вред гледах,
нийде не можах да видя,
мамината ти прилика,
тя на мама ти да мяза,
по дума и по характер.
Янке ле, мила бачкова,
ти на мама си най-мязаш,
по дума и по характер,
тебе за жена ще взема.
Янка бачко си думаше:
- Сал бива, бачко, сал става,
молба ще ти се помоля,
молбата да ми приемеш -
направи мост над морето,
направи стълба в небето,
да стига до облаците.
Да ида, мама да питам -
дава ли, позволява ли,
баща дъщеря да взема.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017