* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

- Тейко ле, стари бубайко,
търси се, тейко, къщница,
къщница, стара домница.
Че ми е вече додяло,
тежка ти софра да слагам,
да слагам и да я вдигам,
от твоите много достове,
достове и познайници.
А пък тейко й думаше:
- Щерко Тодорке, Тодорке,
ходих, щерко, и гледах,
майка ти никъде не видях,
а ти на нея приличаш.
Пък Тодорка му думаше:
- Тейко ле, стари бубайко,
ходи, попове попитай,
попове, стари владики,
да видим какво ще кажат.
Стана тейко й, отиде,
та на попове думаше:
- Попове, стари владики,
садил съм златна ябълка,
сега ми девет години
разцвети и завърза.
На върха златна ябълка,
бива ли да я откъсна?
Пък попове му думат:
- Не бива, тейно, не бива,
не бива да я откъсваш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017