* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

- Тате ле, Стоян чорбаджи,
търси си, тате, къщница,
къщница, млада домница,
че вейке ми се додяло,
додяло от слюбниците.
- И ходих, щерко, и търсих,
нийде си лика не найдех
Майкената ти прилика.
Ти мязаш, щерко, майка си,
майкината ти прилика.
Пък кя му тихом говори:
- Тате ле, Стоян чорбаджи,
в село е дошло владика,
владика, още патрика,
поди го, тате, попитай
'Ко бива да се вземеме.
И той се взел, та отишел.
- Владико, стара патрика,
я дума ще те попитам,
ти мене право да кажеш:
Имаме дърво ябълка,
цвят цвете, не завързува,
тева година цветела,
цветела и завързала
Една ми златна ябълка,
сам си, ле, да я откина
Ели на други да я дам?
Владика тихом говори:
- Сам си я, Стоян, откини!
и той във къщи отиде,
та на щерка си думаше:
- Щерко ле, щерко Марике,
бивало да се вземеме.
Марика тихом говори:
- Тате ле, Стоян чорбаджи,
имаме нива голяма,
голяма нива, сяена,
сяена жълта пченица,
поди я, тате, запали
от четирите кьошета
и ти в средата застани,
ако огънят преминеш -
ще дойдеш да се вземеме...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017