* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Остана Недка сираче,
без майка Недка със баща,
със девет дребни сирака,
ходила Недка гледа ги
и на тейно си думаше:
- Тейне ле, ти стар тейне ле,
мър, що седиш, тейне, та чакаш,
я стани, тейне, та иди,
та ми майчица намери,
на мама, тейно, да мяза,
нейно ходене да ходи,
нейно носене да носи,
нейно гледани да гледа.
Че стана тейно отиде
да й майчица намери,
нима го мало, ни много -
три дни ми и три вечери
и се назад повърна,
и на Недка си думаше:
- Щерко Недо ле, Недчице,
ходил съм, щерко, търсил съм,
нийди, холъм, не найдох
на нези, холъм, да мяза,
нейно ходене да ходи,
нейно носене да носи,
нейну гледани да гледа.
Ами най, щерко, ти мязаш,
нейно ходене ти ходиш,
нейно носене ти носиш,
нейно гледани ти гледаш,
ти жа ми децата гледаш,
ай да се двама отвземем,
отвземем да се венчеем.
- От хора, тейне, срамота,
от Господ, тейне, грехота,
когато в черкова жа идем
черкови жа се затворят,
от Господ силно грехота,
попови жа онемеят,
даскали жа оглушеят.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017