* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Варай, Недо, бела Недо!
Неда й се додеяло
от месене, от перене,
от добри гости причекане
и чобани изпращане.
На татко й сборуваше:
- Варай, татко, стари баща!
Гледай, татко, армасай се,
армасай се, ожени се,
оти ми се додеяло
от месене, от перене,
от добри гости причекане
и чобани изпращане.
Он й вели и говори:
- Варай, Недо, мила кьерко!
И аз гледам да се армасам,
да с' армасам, да с' оженим.
Нема, кьерко, като майка ти
и хубава, и работна.
- Варай, тате, стари баша!
Дек' се е чуло и видело
кьерка и татко да се взема!
Иди си питай ка стар владика.
- Отидо, кьерко, аз и пита,
он ми вели и говори:
"Що кье идеш на чуждина,
ние да се вземеме двамина."
Та му вели и говори:
- Иди, татко, да се питаш.
Па он й вели и говори:
- Ние двата да се вземеме.
- Хайде, татко, да идеме двата.
Тай отиде на стар владика,
молба моли, сълзе рони:
- Ой, владика, стар владика,
дек' се е чуло и видело
татко и кьерка да се зева,
нето на турци, не туркмене,
нето на нашето каури!
- Варай, Недо, бела Недо!
Он не ми вели и говори,
оти да се зеве татко и кьерка,
туку ми вели и говори -
он си има една ялова крава,
що кье го даде на чуждина,
си га запире заради него.
Уфатиха стари баща,
го хвърльиха в Църно море.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017