* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Радина майка умира, (2)
умира, Ради заръча:
- Азе ще, щерко, да умра,
чувай се, щерко, пази се
от гора от говедаре,
от река от свинарете,
от поле от овчарете,
от дома от ратаете,
у дома от твоя баща.
Доде е майка казала
и е майка й умрела.
Чува се Рада, пази се
цели ми девет години.
Отишли сено да пластат,
до пладне сено пластиле,
от пладне роса зароси,
седнали да си починат.
Рада на тейно говоре:
- Тате ле, мили тате ле,
ходи си, тате, търси си,
че ми омръзна, тате ле,
всека събота перене,
и в понеделник месене.
Тейно на Рада говоре:
- Ходих си, щерко, търсих си,
нийде не можех да найда
на майка ти да прилича,
нейно ходене да ходи,
а тизе, щерко, а тизе,
ти на майка си приличаш,
нейно ходене ти ходиш,
незини поглед ти гледаш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017