* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Майка на Донка думаше:
- Донке ле, чедо хубаво,
аз ще, Донке, умра, -
хубаво да ми полагаш,
пусти и деветини години,
хубаво да се вардиш,
да не те някой излъже,
че ти си млада и глупава,
да те не баща ти излъже,
че той е неверник.
Майка й на Донка умира,
умира, хубаво я Донка отреди,
в неделя рано рани Донка,
хубаво се премени
и хубави гозби наготви,
и на баща си викнала:
- Хайде, татко, на обяд.
И на баща си викнала
двама да обядват,
седнали да обядват,
баща й на Донка казал:
- Доне, чедо, аз ще те нещо попитам -
ще ли да ми се съгласиш,
досега си ми дъщеря,
а отсега за жена.
- Я мълчи, татко, не думай,
змия ти език изяжда,
де се е чуло, видяло,
баща дъщеря да вземе?!
- Никъде не се е чуло,
утре ще рано да станеш,
да се премениш,
двама на черква ще идем.
Станала Донка, пременила се,
двама на черква тръгнали,
като на черквата стигнали
тя се затворила
и поповете онемели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017