* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Де се й чудо видяло,
баща дъщеря си да вземе,
за жена, за къщно чедо,
както е Петко, Петко льо.
Петко на Недка думаше:
- Недке ле, мила тейнова,
станаха девет години,
оттак мама ти й няма,
такава бяла й червена,
такава тънка й висока.
Ти мязаш, Недке, мама си,
я да се двама вземеме,
двамата, Недке, със тебе.
Утре в света Неделя,
ти метни було на главата,
двамата в черква да идем.
Недка тейно си думаше:
- Тейне ле, тейне миличък,
нали й срамота от хората,
грехота от Бога!
Де се й чуло й видяло,
баща дъщеря си да вземе.
Тейно на Недка думаше:
- Недке ле, мила тейнова,
всичко е, Недке, от Бога.
Страна е, Недке, от хората.
Ти се хубаво премени
и си булото приготви.
Пък аз ще ида да питам,
поповете, стари владики,
отива ли, Недке, става ли
двамата да ни венчаят.
Петко в черква отиде,
да пита попове, стари владики:
- Станало й девет години
откак съм ябълка посадил,
в мойта равна градинка
все цъфти, та не връзва,
тази й година десета,
цъфнала й и завързала
една ми златна ябълка,
бива ли да я откъсна?
Попове думат Петра:
- Откъсни я, Петре, срежи я!
Ала те не му я разбрали.
Петър си у тях отиде
и си на Недка думаше:
- Недке ле, мила тейнова,
я хайде двама в черква.
Недка ми, мома хубава,
порони сълзи до земя
и метна було на глава,
че се с баща хванали
и са в черква отишле.
Като в черква влязоха,
всичките кандила угаснели,
и поповете онемели,
и владиците ослепели.
Хората се чудят и маят,
каква е тази работа.
Недка си тогава
изясно провикна:
- Слушайте мало й голямо,
слушайте бащи и майки.
Де се й чудо видяло,
баща дъщеря си да вземе,
за жена, за стопаница?!
Като е Недка казала,
всички кандила пламнали
и попове продумали,
и владими прогледнали.
Че са ги двама разделили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017