|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вдовец иска да се ожени за дъщеря си
Божо Станки думаше:
- Станке ле, моя дъщерко
и ходих, Станке ле, и исках,
Стамбол обидах, не найдах,
майчината ми прилика.
Ала я ти твърде мязаш,
дал не ще бива, Станке ле,
двамата да се вземеме?
- Не думай тая дума, баще ле,
от хората е срамота
и от Бога грехота.
- Станке ле, моя дъщерю,
в село са дошли попове,
попове и владикове,
ще ида да ги попита,
попето каил ко станат,
двамата да се вземеме!
Тогаз ми Божо отиде
и на попето разправя:
- Попове и владикове,
на двор съм садил ябълка,
първа е рожба робила,
дал бива да я обера?
- Садил си я, Божо, садил си я,
ще я обереш, ще я изядеш.
Тогаз си Божо отиде
и си на Станка продума:
- Стани се, Станке, премени,
с майчина ти премяна,
че щем, Станке ле, да идем
в нашета черква голяма,
венчило да се венчеем.
Я га са в черква отишли,
попе са онемяли
и даскали са ослепяли.
Чукарово, Тополовградско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
|