* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

- Тате ле, Бойчо чорбаджи,
веке ми е додеяло
тежката софра да свалям,
да свалям и да я вдигам,
на ден ми по девет пъти,
търси си, тейко, къщница,
къщница - млада домница!
- Ходих, дъще, и търсих,
и по села, и по градове,
майци ликата не найдох,
ликата и приликата.
Тебе за жена ще взема,
за жена - млада стопанка.
- Тате ле, тейко чорбаджи,
владика е дошла в селото,
владика, стари патрика.
Да идеш, да го попиташ!
(...)
- Имаме дърво ябълка,
къта година не ражда,
тая година завърза
само една малка ябълка.
Аз ли да я скъсам
или на други да я дам?
Бива ли аз да я изям
или на други да я дам?
Тъй се владика не сети
и каза Бойчо чорбаджи да я изяде,
да я изяде - на друг да не даде.
Де го зачу Станка,
в къщи е влязла,
взела е въже иниджито,
търсила дърво високо,
и се на дърво обесила.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017