|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Вдовец иска да се ожени за дъщеря си
- Мари, Събо ле!/ Рано е ранила у събота,
че се й умила, оплела,
наляла й жълта бъклица,
нареди редна синия,
че на гробища отиде -
на майка си е преляла,
преляла и е раздала.
Кат' се от гробища върнала,
тейно на Съба думаше:
- Ето ми девет години,
като й майка ти умряла,
все ходих, Събо, все търсих
майчината ти прилика -
не можах да я намеря.
Ти на майка си приличаш -
довечера, Събо, постилай,
колкото двама да легнат!
Викнала й Съба да плаче:
- Де се е чуло й видяло,
баща чедо си да дири?
Бяла черква, Павликенско; жътварска (СбНУ 38/1930, № 39 - "Вдовец
мисли за дъщеря си, че не намерил майчината й прилика").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2017
|