* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Моме Стойо, сиротице,
ткала Стоя тънко платно,
тънко платно бабакерно.
Скрепците й свирба свираа,
бърдото й песен пее,
пищельките хоро играха,
мома Стоя току плаче.
Стоин татко говореше:
- Щерко Стойо, сиротице,
скрепците ти свирба свираа,
бърдото ти песен пее,
нищельките хоро играха,
па ти, щерко, току плачеш?!
А тия му говореше:
- Ой ле, текю, мили текю,
веке ми се додеяло
от твоята тежка къща,
от твоите дребни деца -
глави се, текю, жени се!
А той си и говореше:
- Щерко Стойо, сиротице,
и я мисле да се жене,
ама ми нема сликата,
майчината ти прилика,
саде ти си като нея -
па я кю тебе да взема!
- Текю ле, мили текю ле,
немой дума тая дума,
кье е от Бога грехота
и е от люде срамота!
- Щерко Стойо, сиротице,
нека ида да попитам,
ка ки ми река селене,
селене, селски кметове.
Та отиде, та им рече:
- Имам си крава ялова,
дали да си я продавам,
ели да си е за мене?
А тия му говораа:
- Па ти я запри за тебе!
Та си стана, та си дойде,
та си на Стоя говори:
- Щерко Стойо, сиротице,
рекоа ми да те взема!
- Текю ле мили, текю ле,
нека ида на бял Дунав
да залеа студна вода,
да умия бело лице,
бело лице от прахове,
църни очи от съзове.
Та отиде на бел Дунав,
та си стъпи на бял камен,
та на Дунав говореше:
- Кердосай ме, бел Дунаве!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017