* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Останала Донка сираче
самичка тя при тейка си,
Тетьо на Донка думаше:
- Донке ле, клето сираче,
знаеш ли хурка да предеш,
знаеш ли платно да тъчеш,
можеш ли деца да гледаш,
тебе за жена да взема?
Донка та тате си думаше:
- Бива ли, тейно, бива ли,
бива ли и приляга ли
баща дъщеря да си води?
Днеска е душна събота,
утре е света неделя,
на черква, тетьо, да идеш,
да питаш, тетьо, попове,
попове, още даскали,
бива ли и приляга ли
баща дъщеря да си води?
Че отиде тетьо й на черква
и на попове думаше:
- Попове и вий, даскали,
имам си една корийка,
сам си ли да я изсека,
или другари да викам?
Те на тейно й думаха:
- Ко щеш си я сам изсечи,
ко щеш другари повикай.
и той си у тях отиде,
и си на Донка думаше:
- Бивало, Донке, бивало,
бивало и прилягало,
баща дъщеря да си води.
Донка тейно си думаше:
- Я хайде, тейко, да идем,
на тиха бяла Дунава,
хубаво да се измием,
тъй да се двама вземеме.
И са на Дунава отишли.
Кат са тейко й наведе
над тиха бяла Дунава,
бутна го Донка, удави го
и тъй се Донка отървала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017