|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
В село турци кондисали
Мъри, Митро, мома Митро,
мъри, изойдоха клети турци,
харамии, люти змии.
Кондисаха долу, долу,
долу, долу в ливадите,
в ливадите, в гърмадите.
Конете си разседлаха,
извадиха тефтерите,
разписаха конаците.
Де двамина, де троца,
у Митрини девет души,
девет души с десет коня.
Паша иде отдолу,
пусти турци наред седят,
наред седят, турски гълчат,
ко приляга мома Митра,
на пашата за кадъна,
за кадъна, за ханъма.
Мома Митра разбирува,
разбирува, не говори,
на майка си проговаря:
- Хайде, мале, да бягаме,
да бягаме в друго село,
де през поле, трева няма,
де през гора - шума няма!
Батак, Пещерско (Станков 2001, с. 106-1).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2020
|