|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Уловила царювото конче
Заигра хоро големо
сред село на моравата;
водеше го Драгана,
Драгана, мома хубава.
Побегнал ми е царюв кон,
та си тичаше, тичаше,
та си прекъсна хорото.
Вси го сеймени гонеха
и не можеха да стигнат,
дур не затича Драгана -
у блюдо ориз изнесе
и го на турски помами:
- Гелим ми, гелим, бегире,
у блюдо хориз да зобиш!
И царюв кон се повърна,
и Драгана го хванала,
та го при царя завела.
Цар си Драгани говори:
- Аферим, моме Драгано!
Що искаш да ти харижа?
Я Драгана му говори:
- Царо ле, царо честити,
не ща ти тежко имане;
да ми харижеш, харижеш
воз Искър водениците,
воз Дунав тепавиците!
Цар си Драгани говори:
- Просто да ти са, Драгано
воз Искър водениците,
воз Дунав тепавиците!...
Долна Малина, Елинпелинско (СбНУ 44/1949, № 551 - "Мома
хваща царюв кон").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|