|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Ухажор - самохвалец
Седенки се кладат, Нано, есенно време.
Все до всяка врата, Нано, Нанке, седянка има.
До всяка мома, Нано, и момък стой.
До наша Нана, Нано, Генчо Лингурче.
Генчо си свири, Нано, с кемането
Нана му припява, Нано, Нанке, и на Генчо говори:
- Ще ме вземеш ли, Генчо, или ме не щеш?
Генчо на Нана, Нано, тихо говори:
- Как да те взема, Нано, Нанке, като съм лингурчи,
а ти си, Нано, Нанке, попска дъщеря?!
Ваште са къщи, Нано, с киреч мазани,
а нашите къщи, Нано, Нанке, от плет плетени.
Нана на Генчо тихо говори:
- Тебе си искам, Генчо любе, и тебе ще взема!
Турия, Казанлъшко (Архив КБЛ-ВТУ); лингур - циганин-копанар.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|