* * *

Ухажор - самохвалец

Есенно време, Нано, Нанке, вече настана,
моми и момци седенки кладат.
Моми и момци наред стояха,
до всяка мома по момък стои.
Всичките моми прежда предяха,
Нана Попова прежда навиваше.
До Нана стои Генчо, с кемане свири,
кемане свири, зора се сипе,
моми и момци у тях си отива,
Нанка Попова не си отиват.
Генчо на Нанка тихом говори:
- Що седиш, не си отиваш?
Нана на Генчо тихом говори:
- Как ще си ида, ще ти приставам!
Генчо на Нанка тихом говори:
- Как ще ми сама пристанеш,
че аз съм черно лингурче,
черно лингурче, влашко циганче!
Моята й майка черна лингурка,
на струга седи, вретена прави,
из село ходи, вретена дава,
жените лъже, брашно събира.
Наште са къщи с пръти плетени,
с пръти плетени, с лайна мазани,
а ти си попска дъщеря,
попска дъщеря, питропска внука!
Ваште са къщи турски конаци,
с тухли зидани, с цимент мазани.
Нана на Генчо тихом говори:
- Твоята майка, Генчо, вретена прави,
вретена прави, цена не знае,
из село ходи, евтино харчи.
Тебе ще взема, цена им зная,
цена им зная, скъпо ще давам -
едно вретено, две блюда брашно!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016