|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Ухажор - самохвалец
Клета му душа, проклета,
който си даде чедото
надалеч, на непознайно,
както Иванка за Иванчо,
Иванчо, черно циганче!
Иванчо Иванка думаше:
- Я хайде, любе Иванке,
във нашто село да идем,
във нашто село незнайно,
незнайно и непознато,
роднини да обиколим,
роднини, още познати
и най-близките комшии.
Тръгнаха двама да идат -
вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
настали поле широко,
полето пълно с колиби,
колиби, черни цигани.
Те, кат Иванка видяха,
всички вънка излязаха,
Иванча да си посрещнат,
Иванчо, черно циганче.
Иванка Иванчо думаше:
- Иванчо, либе Иванчо,
туй ли са твойте роднини,
роднини, още познати
и най-близките комшии?
Иванка Иванчо думаше:
- Я ми дай, Иванчо, ножчето
ябълка да си разрежа.
Не си ябълка разряза,
най се в сърцето прободе.
Мокър й език говори:
- Проклет да бъде българин,
който си даде вярата
на тая вяра циганска!
Широково, Беленско; седенкарска (СИБ 1/1962, № 656 - "Измамена
от циганин").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|