|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Ухажор - самохвалец
Неда си Нину думаше:
- Дохождай, Нине, дохождай,
дохождай, не отричай се,
близо до мене не сядай,
често ме в очи не гледай,
че ще те кака съгледа,
та ще на байо да каже.
Дохожда, Нино, дохожда,
дохожда, не отрича се,
близо до Неда не сяда,
тайно са любов водиле
тъкмо ми до три години.
Тогаз се Неда пристала,
че е по Нино тръгнала.
Минале гора зелена,
напале поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво черни катуне.
Неда катуне подмина,
Нино си Неди думаше:
- Я постой, Недо, почакай,
тука е, Недо, майка ми,
майка ми, Недо, баща ми.
Майка му стърже вретена,
баща му дълба корита.
Викнала Неда, викнала,
викнала, та заплакала,
та па се в глава удари,
черна си коса заскуба.
Радомирци, Луковитско (Стоин-ТВ, № 2131).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|