|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Ухажор - самохвалец
Чула се й Милка, прочула,
че била много хубава.
Чула се й, холам, прочула
през девет села в десето,
в десето село, болярско.
Отде я зачу Иванчо,
Иванчо, баш болярчето,
че си при Милка отиде.
Милка на порти седеше,
бяла тантела плетеше.
Иванчо на Милка думаше:
- Била си много хубава,
а пък аз, Милке, болярин,
я тръгвай, Милке, със мене!
Нали е жена глупава -
тръгнала й Милка с Иванча.
Вървяли, що са вървяли,
минали гора зелена,
навлезли в поле широко,
до тяхни двори стигнали.
Свекър сред двори седеше -
върбово корито дялаше;
свекърва на праг седеше -
скъсана риза пощеше...
Викнала Милка да плаче!
Иванчо на Милка думаше:
- Я хвърляй дрехи български,
обличай дрехи цигански!
Петров дол, Провадийско; хороводна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|