* * *

Ухажор - самохвалец

Сама Нанка пее,
сама на седянка;
Генчо й отвирва,
Генчо Лингурчето.
Тръгна Генчо, тръгна,
тръгна да си отива,
и Нанка тръгнала,
с него да отива.
Генчо Нанка дума:
- Нанке ле, любе ле,
върни се върни,
хубава Нанке,
че ти си, Нанке,
попска дъщеря,
митрополска внука;
пък аз съм, Нанке,
черен циганин,
черен лингурин!
Нанка му отговаря:
- Я, върви, върви,
любе Генчо льо;
макар и да съм
попска дъщеря
аз съм за тебе,
либе, ще дойда!
Генчо Нанка дума:
- Нанке ле, любе ле,
върни се, върни,
хубава Нанке,
мойта къща, Нанке,
с балдарат плетена,
с мане замазана;
мойта майка, Нанке,
тя из село ходи,
вретена продава,
вретена и търкалца!
Нанка Генчо дума:
- Генчо ле, любе ле,
аз ще стана, Генчо ле,
черна лингурка
като твойта майка -
из село де ходи,
вретена продава,
за блюдо брашно да ги дава;
аз ще ги продавам
за две блюда брашно,
и пак със тебе,
Генчо, ще дойда!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016