* * *

Ухажор - самохвалец

Петре, мори, Петре,
Петър суруджия,
бре, млад алъджия,
де си слезе Петре,
долу, долна земя (2)
дури романлицко. (2)
Там си найде Петре
до две малки моми,
до две добриянке,
дек вода наляват,
наляват, разляват.
Ютира им вода,
я Янка му вреви:
- Петре, мори, Петре,
слези, та си напе!
Я им Петър вреви:
- Янке, мори, Янке,
хайди сус менека
на нашето село!
Я Янка му вряве:
- Петре, мори, Петре,
как да дойдем с тебе,
като немам прикя
и тежки дарове?
- Ваку, Янке, ваку,
ваку прикя нямаш -
пехар и дзингиян
прикя кье направа,
дарове кье купя.
Хайде са тръгнали
тия малки моми,
хайде са тръгнали
с Петър суруджия.
Таман са отишли
до то бял ми Дунав,
я им Петре вряви:
- Плювай, Янке, плювай
ю то бял ми Дунав!
- Плювам, Петре, плювам,
сребро ми затежа,
сребро ми дотежа.
Я й Петре вряви:
- Ки не пущай, Янке,
ю то бял ми Дунав,
ки не пущай, Янке,
на край да излезеш,
овни ки продайме,
сребро ки напрайме.
Ки ни пуща Янка ле,
на края излягла,
до бряг си сопряла,
овни се сборили,
Янка са тъкнали
по то бял му Дунав.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016