|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Ухажор - самохвалец
Стоян майци си думаше:
- Глави ме, мале, жени ме
дорде съм младо зелено,
дорде ме галят момите,
галят, мале ле, драговат:
моми ме с китки захвърлят,
младите булки - с ябълки,
вдовицето - със дуньки!
Мама Стояну думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
походи, сино, походи,
походи - полефтеровай
и още поотбировай,
премяна да си кердосаш -
лефтерската си премяна!
Не стоя Стоян, не гледа,
ми стана Стоян отиде
на едно село делечно,
делечно и по-делечно,
та се оглави, ожени
за една бяла гъркиня,
гъркиня, влаха-влахиня.
Стоян влахинки думаше:
- Хайде, влахинко, да подем
на нашто село далечно,
далечно и по-далечно!
На нашто село хората
два пъти жънат и върхат,
два пъти цвети ружата,
ружата и трендафилът!
Малко Търново; хороводна (СбНУ 57/1983, № 868 - "Та се оглави,
ожени").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|