|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Ухажор - самохвалец
Стоян майци си думаше:
- Глави ме, мамо, жени ме,
дорде съм младо, зелено,
зелено неоглавено,
дорде ме галят момите,
галят, мале ле, драговат.
Я кога мина през село,
през село през чаршията,
моми ме с китки захвърлят,
и вдовиците със шамии,
главениците със пръстен.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Походи, сину Стояне,
походи, полефтерувай,
премяна да си кердосаш,
лефтерската си премяна.
Стоян майка си не слуша,
ми си стана, отиде
на едно село далечно,
та се оглави, ожени
за една бяла гъркиня,
гъркиня, влаха влахиня.
Стоян гъркини думаше:
- Хайде, любе ле, да идем
на нашто село далеко,
да видиш, любе, хората -
два пъти жънат и върхат,
два пъти сеят босилек,
два пъти цвети ружата,
ружата и трендафилът.
Малко Търново; хороводна (Стоин-ИЗТр., № 664 - "Оженил се
за една бяла гъркиня"); шамия - кърпа за глава.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|