|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Ухажор - самохвалец
Дошло е момче търновче,
залюби Радка Попова,
и на Радка думаше:
- Вземи ме, Радке, вземи ме,
ние сме хора богати,
богати и боляри.
Къщата ни е висока
дванайсет етажа,
с осемдесе прозореца.
Излъга се Радка, взема го.
Като в Търново отишла -
къщата им катунска.
Баща му правел грувалки,
майка му прави лъжици,
сестра му прави вретена.
Викна Радка да плаче:
- Олеле, Боже, горкана,
от попска дъщеря -
влахинка да стана!
Свекърва й думаше:
- Мълчи, Радке, не плачи,
развързвай върва жълтици,
че вземай торба струнена,
че по къщи ходи,
коматчец хлебец проси,
че си душата нахрани.
Че викна Радка да плаче:
- Олеле, Боже, горкана,
от попска дъщеря -
влахинка да стана!
Ломци, Поповско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|