|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Ухажор - самохвалец
Залюби Нено Радка,
люби я година и половина.
Радка на Нено говори:
- Не седи, Нено, вечер,
вечер на седянката
до моето дясно коляно,
до моето ситно вретено,
че ще ни кака узнае,
узнае, тебе ще погуби,
а мене кака млада зароби.
Нено на Радка говори:
- Я хайде, либе, да бягаме,
че ази си имам къща голяма,
къща голяма, двори широки,
там двама с тебе да бъдем!
Нено напред вървеше,
Радка по него ходеше,
минали са поле широко,
навлезли в гора дълбока,
на поляна - къща голяма.
Нено на Радко говори:
- Тази колиба е моята.
На Нено бащата хурки правеше,
а майка му вретено шареше.
Нено на Радка говори:
- Съблечи, Радке, твойте дрехи
и облечи дрехи просешки,
ще идем в село пари да просим,
пари да просим, сватба да правим.
Радка си дрехи съблича,
съблича Радка, нарежда:
- Какини ситни тегели,
кога ви, кака, шиеше,
за тоз ли циганин мислеше?
Козлодуй, Оряховско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|