|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Ухажор - самохвалец
Залюбило ми е търговче,
залюбило ми е Радка хубава.
Като я люби и лъже:
- Вземи ме, вземи, Радке ле,
че ние сме хора богати!
Имаме къщи високи,
на седем-осем етажа
и на десетия балкони.
Баща ми е, Радке, директор,
пък майка ми е учителка,
сестра ми е ученичка,
ученичка, осмокласничка.
Ах, че се меракландиса,
ах, че му Радка пристана,
по бяла фуста хасяна.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
наслали поле широко.
А сред полето - катуна,
а пред катуна седеше -
баща му прави корита,
майка му прави лъжици,
сестра му прави вретена.
Ах, че си Радка заплака,
а свекърва й я миряла:
- Я не плачи, Радке, не плачи,
събличай дрехи български,
обличай дрехи просешки,
и вземай тържик през рамо,
та тръгвай от село, на село
девет си гърла да храниш
и твоето, Радке, десето.
Ковачевец, Поповско (Архив КБЛ-ВТУ); осъвременена.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|