|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Ухажор - самохвалец
- Вземи ме, Като Попова,
и ний сме хора боляре,
къщата ни е висока (2)
на дванайсе катове,
със осемдесе прозорци. (2)
Нали е Ката глупава,
кога е Ката отишла, (2)
къщата им ги боклучна,
свекър й на струг седеше, (2)
девер корита глъбеше,
зълва вретено пишеше. (2)
Ката си викна да плаче.
Девер на Ката думаше:
- Я мълчи, Като, я мълчи,
я хвърли реда жълтици
и тия свилни дарове,
я вземи торба струнена,
я вземи крива тояга,
па пойди, Като, из село, (2)
брашънце да си събереш,
дечица да си нахраниш.
Викнала й Ката да плаче:
- Тъй ли е Ката мислила,
циганка Ката да стане!
Извор, Видинско (Стоин-ТВ, № 3228).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|