|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Ухажор - самохвалец
Излязло момче търговче,
залюби Радка Попова.
Момче на Радка думаше:
- Хайде ми, Радке, пристани,
че ний сме хора богати,
имаме къщи високи,
със седем-осем балкона,
със седемдесет прозорци!
Взема го Радка момчето.
Като в Търнов отишли -
не били хора богати,
най били хора цигани.
Майка му има занаят,
баща му има занаят,
баша му дълбай корита,
майка му прави вретена,
сестра му из село проси -
тя иска шапка да носи.
Не мина денни, не мина два дни,
легнаха и двамата гладни.
Викнала й Радка да плаче:
- Олеле, Боже, горкана,
как ще да кажа на мама!
Като бях попска дъщеря,
а сега утанска снаха.
Момче на Радка думаше:
- Я млъкни, Радке, не плачи,
най си търджика нарами,
че из село се разходи,
комаче хляб да изпросиш,
да си душата нахраниш.
Айдемир, Силистренско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|