* * *

Турци искат да убият влахче-робче и да залюбят сестра му

Ей, Влахиньо, сирота Влахиньо!
Имала е сирота Влахиня
девет щерки, едно бело Влахче,
бело Влахче, нийно мило братче.
Терая го четворица турци,
четворица върли харамии,
тераха го по поле широко,
тераха го, па го не найдоха.
Па ойдоха, мале, по планина,
по планина, мале, по Влахина,
по Влахина кон ваклите овци.
Там ойдоха там хванаха Влахче,
бело Влахче, нийно мило братче.
Никой нема Влахче да го види,
сал гледаха тия дробни звезди
и го гледа тове ясен месец;
погледала звезда Повечерка,
она ойде, на сестри кажала:
"Е виека, мили девет сестри,
хванаха си вашо бело Влахче,
бело Влахче - ваше милно братче,
хванаха го четворица турци,
четворица върли харамии!"
Собрали се сестри, сдумали се,
сека взела по хилядо гроша,
най-малата, сестра му Мария,
она взела сама три хиляди,
па ойдоха братче да пущаха.
Не найдоха нейно бело Влахче,
хванаха го тия клети Турци,
заклали го тия мърсни пцета.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016