* * *

Турци искат да убият влахче-робче и да залюбят сестра му

Зора се й, Дойне, мари, зазорило (2)
низ Влашка равна земя хубава,
низ Влашка равна земя широка.
Не е било ясна зора, (2)
лю са били клети турци,
клети турци анадолци,
де си карат младо влахче. (2)
Те го карат нанадолу;
нанадолу низ полето.
Я по него стара майка, (2)
тя на турци се молеше:
- Пуснете ми мойто влахче,
ще ви даря, що искате,
що искате, що терате!
Я по него, Дойне, мари, неговата сестра,
тя на турци се молеше:
- Пуснете ми, турци, мари, мойто братля,
ще ви даря прикията,
прикията копринена,
копринена, ем моряна.
Те на нея отговарят:
- Айда, айда по-надолу,
младо влахче ще загубим,
тебе млада ще залюбим.
Младо влахче турски, мори, разбираше
и на сестра тихо изговори:
- Върни си се, сестро, мари, наназаде,
мене младо ще загубят,
тебе млада ще залюбят!
Върнала се й сестра, мори, наназаде
и тръгнаха турци низ полето.
Де ги срещна Крали Марко,
той на турци тихо изговаря:
- Пуснете си, турци, мари, младо влахче,
пуснете го да си ходи.
Те на него тихо, мори, изговарят:
- Върни си се, лудо-младо, наназади,
че си има празна халка ем за тебе.
Разлютил се, айде, мори, Крали Марко,
та извади остра сабя,
та си изкла Крали Марко всички турци,
та си пусна младо влахче.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016