* * *

Тъща залюбила зетя си

Имала й мама, имала
една дъщеря Тодорка,
и нея мама нимала -
скурвила, та я добила.
Гледа я, та я изгледа -
в прясно я мляко къпала,
със сметана я мазала.
Расти Тодорка, порасти,
та па я мама прогоди -
приведе зетя млад Петка;
не го й привела за зетя,
на го й привела за нея.
Баба си Петко думаше:
- Зетьо льо Петко, зетьо льо,
каква сме прилика с тебе,
като два стръка иглика,
като две гримни на ръка,
като две куни в черкова,
като два бора на двора,
като два вола в харманят!
Кво да сториме Тодорка,
с теб двама да се вземеме?
Днес петък, утре събота,
други ден света неделя -
хората оран не орат;
ти впрегни черни биволи,
та иди оран да ореш!
Баба ще обяд да готви,
па ще Тодорка да прати
обяда да ти донесе.
Ти като видиш Тодорка,
ти пусни бразна дълбока,
колко дълбока, широка -
Тодорки глава отрежи,
па я в бразната зарови!
Петко баба си послуша;
днес петък, утре събота,
други ден света неделя,
хората оран не орат -
той впрегна черни биволи,
отиде оран да оpе.
Баба му обяд готвила,
па е Тодорка пратила
обяда да му занесе.
Той като видя Тодорка,
не пусна бразна дълбока -
колко дълбока, широка,
най въспря черни биволи,
па поби тънка копраля;
нахлупи калпак до очи,
порони сълзи до земя,
па си Тодорки думаше:
- Либе Тодоро, Тодоро,
иди си, мари, у дома,
па речи, холан, на баба:
- Квото сте с Петка гълчели,
не можа Петко да стори,
да стори и да направи:
от гора - от воловари,
от скеля - млади козари,
от гьопца - млади свинари,
от поле - млади телчари,
от планината - овчари...
Най да го стори баба ми
в зимници, зад возелници!...
И тя се оттам повърна,
право си у тях отиде,
та па мами си думаше:
- Майно льо, стара драгайо,
квото сте с Петко гълчели,
не можа Петко да стори:
от гора - от говедари,
от скеля - млади козари,
от гьопца - млади свинари,
от поле - млади телчари,
от планината - овчари...
Най да го сториш, майно льо,
в зимници, зад возелници.
Тя си Тодорки думаше:
- Я увляз, дъще Тодоро,
я увлез в хладни зимници,
наточи вино червено!
Тя ми в зимници увлезе,
да точи вино червено,
майка след нея увлезе,
па й главата отряза!
Ей че си дойде млад Петко,
та па си Петко думаше:
- Зетьо льо Петко, зетьо льо,
квото не можа да сториш,
да сториш и да направиш,
а баба ти го й сторила
в зимници зад возелници.
Той изпрегна черни биволи,
та па в зимници увлезе;
като си видя Тодорка,
той си извади остър нож,
па се в сърцето убоде,
па си Тодорки думаше:
- Леж сега, либе Тодорке,
леж сега, либе, да лежим,
с теб двама да се належим,
га не сме били честити
със тебе да се водиме -
да се находи майка ти
без зетя и без дъщеря!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020