* * *

Тъща залюбила зетя си

Имала мама, имала
една дъщеря Маринка,
тя за син, тя за дъщеря,
мило й да я ожени,
драго й мома да ходи,
че я младичка зажени.
Довела зетка Никола,
хората го имат за зетка,
Маринкината майчица,
пък тя го има за неин.
Тя на Никола думаше:
- Никола, холан, Никола,
днеска ми е света Неделя,
пък утре е делник, понеделник,
да станеш рано у понеделник,
нова си кола обърни,
криво си рало натвари,
руси биволи зажегли,
Русанча и Караманча
и ти на нива да идеш,
на дълга нива бащина,
бащина, нива майчина
черни угари да ореш
без хляб, Никола, без вода,
Маринка ще ти проводя
хляб и вода да ти донесе.
Кат се Маринка зададе,
руси биволи разсърди,
дърбока браздня да дръпнеш,
Маринкината глава да отрежеш,
в бразната да я заровиш.
Че стана, стана Никола
рано ми, рано у понеделник,
нова си кола обърна,
криво си рало натвари,
руси биволи зажегли,
Русанча и Караманча
и си на нива замина,
черни угари да оре.
Маринкината майчица,
тя на Маринка думаше:
- Я стани, стани, Маринке,
Никола на нива замина,
черни угари да оре,
без хляб Никола, без вода,
заръча да му занесеш,
и кат на нива ти идеш,
и на Никола да кажеш:
"Каквот ти мама заръча,
заръча да го направиш,
ако не го, Никола, извършиш,
назад се у село да н' връщаш!"
Че стана, стана Маринка,
топла си питка опекла,
топла чорба сварила,
у стомна вода наляла,
че отиде горе у собите,
разхвърля пъстри възланци,
разключи маджар сандъци,
извади нова премяна,
облече пъстра кърлянка,
запаса пъстър пещемал,
запаса ута тирена,
надметна бяла махрама,
забоде качул сребърен,
чанта на рамо метнала,
стомна у ръка земнала,
тръгна на нива да иде.
Като из пътя вървеше,
някакво цвете береше,
бяла и червена платненка,
и овчарската кумунига,
по качулу си ги редеше.
Като на нива наближи,
кат я Никола съгледа,
че му се очи наляват
с бистри сълзи горещи.
Маринка на нива отиде,
и на Никола думаше:
- Помага Бог ти, Никола,
що ти са очите налети
с бистри сълзи горещи?
Никола дума Маринка:
- Дал ти Бог добро, Маринке,
силен ми вятър повея,
дребен ми пепел той развеял,
че ми очите напраши,
затуй ми са очите налети
с бистри сълзи горещи.
Маринка дума Никола:
- Никола, холан Никола,
какво ти мама заръча,
заръча да го извършиш,
ако н' го, Никола, извършиш,
назад се у село да н' връщаш.
Никола дума Маринка:
- Не можа да го извърша,
щот има много орачи,
орачи, още копачи,
овчари гледат от поле,
гайдари гледат от планина,
коги си у село ти идеш,
майка ти да го извърши.
Маринка си у тях отиде
и на майка си думаше:
- Каквото на Никола заръча,
не можа да го свърши,
щото има много орачи,
орачи, още копачи,
заръча да го извършиш.
Маринкината майчица,
тя на Маринка думаше:
- Я стани, стани, Маринке,
да идеш у мази дълбоки,
бяло си брашно да отсееш,
топли самуни да опечеш.
Че стана, стана Маринка
и тя у мази отиде
бяло си брашно да отсее.
След нея слиза майка й,
с брадва й глава отсича.
Ора Никола, що ора,
нали й то мръкнало,
тръгна Никола да с' иди,
като на село наближи,
биволи му жално ревнали
и колата му са скрипнали,
Никола си на умо думаше:
- Какво ли й у дома станало?
Никола си у тях отиде,
кат си Маринка той видя,
дето й главата отрязана,
Никола си абата нарами
и из вракнята излезе,
назад се вече не върна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020