* * *

Тъща залюбила зетя си

Всички орачи обядвали
обядвали и пладнували,
само Петко, млад орач
не обядвал, не пладнувал,
че е закъсняла невестата му,
дор издои девет крави,
изкара телци от телчари,
убие до девет матилки,
направи до девет погачи,
окъпе мъжко детенце.
Тогаз си е люлка задянала
и на път тръгнала.
Вървяла, що е вървяла,
през гора зелена минала
там я срещат трима хайдути,
и си невястата попитали:
- Къде си тръгнала, млада невесто,
ни за обед, ни за пладне?
Невеста им отговорила:
- На млад Петка обед да занеса,
пък нека да е ни за обед
ни за обед, ни за пладне.
Хайдути думат Тодорки:
- Чакай ни, чакай, Тодорке,
ние с тебе да ходиме,
любовно да говориме!
От де я зачу нейната,
нейната стара свекърва,
тя на сина си продума:
- Синко Велико, Велико,
я стани сутрин рано
упрегни брези биволи,
па на нива отиди,
да ореш черни угари,
ази ще Тодорка да пратя,
обяд да ти донесе,
главата да й отрежеш,
като на пиле петровско,
като на агне гергьовско!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020