* * *

Тъща залюбила зетя си

Стояне, море, Стояне!
Стоян го майка сборува:
- Стояне, сину Стояне!
Да идеш, сину, на нива,
да ореш бразне широке,
та и широке, дълбоке.
Аз кье ти Злата допусна,
твоето първо любе,
с ручок на глава,
с крондир на ръки,
да ти ручок донесе,
там да га Злата зариеш.
Станал е Стоян, станал е,
отиде Стоян, отиде,
нива оре широка бразна дълбока.
Ето га Злата де иде
с ручок на глава, крондир на ръки.
Хубава Злата по път иде,
по път иде, китки бере,
китки бере, глава реди.
Как' га е видел Стоян,
ничком поникна, сълзи изрони,
на Злата вели-говори:
- Злато ле, любе хубава!
Що по път идеш, китки береш,
китки береш, глава редиш?
Злата му вели-говори:
- Стояне, първо любене!
Оти кье дойда при тебе,
китки бера, глава реда.
Стояне, първо любене,
та яла ние да ручаме.
Та седнаха да ручат.
Стоян й вели-говори:
- Злато ле, любе хубава!
Да идеш тина да кажеш
на моята майка по-стара,
що ми е майка поръча,
не можа да учина.
- Мале ле, стара пехеро!
Що си на Стоян поръчала,
не може Стоян да чини.
Пехера й сборува:
- Злато ле, снахо хубава!
Яла да ти измия руса коса.
Не й изми косата,
лю й зе главата.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.07.2020
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020